Иван и неговите колеги са на семинар извън града. Темите, по които работят са интересни и ангажиращи вниманието. По време на почивките има смях и добро настоение.
Въпреки, че всички са заедно и видимо се забавляват, Иван има част, която чувства, че не принадлежи на групата и е самотна.
Това е болезнено чувство и друга част на Иван идва мигновено да помогне: Дисоцииращата част
Резултатът е, че Иван вече не чувства болката на самотната част и е все по-отдалечен от колегите си.
Когато по време на сесия обсъжда тази ситуация, терапевтът му задава въпроса:
„Дали това е нещо познато за теб? Случвало ли се е преди?“
Отговорът на Иван: Оо, да. Поради работата на баща ми, когато бях дете, семейството ми често сменяше местоживеенето си.
Съответно, често ми се налагаше да сменям училищата и усещах, че не принадлежа, чувствах се самотен.
Иван прави връзка с частта от себе си, която чувства болката от самотата. Преживява чувствата с интензивност, която може да толерира и освобождава усещането за самота.
Сега Дисоцииращата част няма нужда да работи толкова много
и следващия път когато Иван е на семинар с колегите си, той може да се посмее с тях и да се забавлява.
Пример
Пример за това как травми от детството ни могат да се активират от случки в настоящето и да ни попречат да сме щастливи
